Появата на втори панаир означава атентат срещу първия. За тези неща говорили доктор Обрейков и Божидар Здравков при завръщането си
Владимир Балчев
Кажи-речи шест часа се друсал пътническият влак от Пловдив до София. Прочутият „Ориент експрес" пътувал два пъти по-бързо. От подножието на Витоша експресът продължавал със същата скорост на запад, за да стигне след две нощи и ден отгоре в Париж. На 6 декември 1936 г. пред познатата и днес гара под тепетата, двама пътници очаквали пристигането на влака, за да тръгнат към френската столица. Единият бил доктор Обрейко Обрейков, председател на Пловдивската търговско-индустриална камара, а другият – кметът на града Божидар Здравков.
Предстоял им дълъг път, та значи имали предостатъчно време да обсъдят трудното дело, с което са се захванали. И двамата разбирали колко отговорна е тяхната мисия за бъдещето на Пловдив – да търсят международно признание за Пловдивския мострен панаир. Наистина царски указ вече бил узаконил панаира като национална проява, но с определението пролетен. В същото време обаче варненци организирали международна лятна изложба, а вече се долавяли и намеренията на София. В най-новия генерален план на столицата било отделено специално място за панаир, а се дочувало, че местните общинари се готвят да издействат солидни суми за строителство. Софиянци имали голямо преимущество, тъй като „вторият им общински съвет", т. е. Министерският съвет, подхвърлял само трохи за Пловдив, докато щедростта му към столицата не познавала граници. Нищо работа било за правителството да обяви още един национален панаир у нас, например есенен, а след това да ликвидира това, което пловдивчани градили години наред с много усилия. Край Марица разчитали единствено на собствени средства – общината и камарата давали пет пъти по вече от това, което отпускали от министерството. Въпреки това сумата била скромна. София обаче щяла да разчита на директна помощ от държавната хазна.
За това разговаряли двамата пловдивски представители по време на дългото пътуване. В Париж пристигнали сутринта на 9 декември. Докато уреждали хотела, в далечна София вече разнасяли поредния брои на „Държавен вестник". В този брой имало допълнение към Наредбата-закон за тържищата с нов параграф, който фактически утвърждавал Варна като единствен център у нас за международни изложби. Това било чиста проба заговор срещу Пловдив.
Доктор Обрейков и кметът Здравков не знаели нищо за тази интрига. Тяхната цел била Парижката борса, където в 11 часа предобяд се откривал конгресът на Съюза на международните панаири. Отишли пловдивчани в бюрото на конгреса да се регистрират и едва тогава разбрали, че правителството изобщо не е заявило тяхното участие. В регистрите на конгреса бил вписан единствено варненския представител доктор Недков. Назрявал скандал. Организаторите в Париж станали свидетели на чудо невиждано – вместо един законен представител от България, при тях се явили за регистрация двама. Пловдив бил представен от официална делегация. В същото време Варна била представена от собственик на частна фирма. За да бъде пълен абсурдът, българското правителство признавало единствено легитимността на варненци.
Доктор Обрейков се обърнал към ръководството на конгреса, Божидар Здравков разчитал повече на познанството си с Коста Баталов, български пълномощен министър в Париж. Последвали телефонни разговори с министерството в София, уговорки и разправии. Интригата се заплитала до последния момент, имало дори опит за измама. Надали някога ще се разбере какво точно е станало, кой какво е нареждал в този драматичен момент.
В края на краищата 10 декември 1936 г. станал паметен ден за Пловдив – Съюзът на международните панаири признал Пловдивския мострен панаир за свой член. Утвърдени били и кандидатурите на тържищата в Лион, Лайпциг, Бърно, Познан, Милано.
Една знаменателна победа, защото в малка България нямало място за два панаира. Щом вече е признат и утвърден един, той трябва да се развива, да догонва изявените средища, да печели световната слава. Появата на втори панаир означава атентат срещу първия. За тези неща говорили доктор Обрейков и Божидар Здравков при завръщането си. И за признанието в Париж, което отваряло широко вратите за развитието на панаира в Пловдив.
Предстояла още много, страшно много работа…
За да го харижат след време на селския тарикат за жълти стотинки!